Транспортният министър Георги Пеев предложи в интервю пред bTV дигитална система с камери, софтуер и изкуствен интелект, която да разпознава рисковото поведение на шофьорите и да подава сигнал към полицията в реално време. Това е предложение, а не приет закон. Засега няма дата, няма описани глоби и няма текст на нормативен акт. Въпросът, който интересува шофьорите, е прост: ще засича ли системата обикновеното шофиране, или само опасните случаи, и какво да очаквате по пътя към морето или към Пловдив.
Поводът е катастрофата на АМ „Тракия“, след която министърът говори за по-бърза реакция срещу шофьори, които карат рисково. Разликата между сегашния контрол и новата идея е в начина на работа. Днес камерите най-често фиксират конкретно нарушение, което след това стига до електронен фиш или до проверка на пътя. Предложението е да се съберат сигнали и да се прецени поведението на водача още докато той е на пътя.
Какво точно е предложено и какво още липсва
Според OFFNews предложението предвижда общо дигитално ядро, което да обработва информация от различни институции и да я предоставя на контролните органи според правомощията им. Сигналите за рисков водач би трябвало да стигат до полицейските екипи на МВР в реално време. Министерството казва, че няма да е нужна голяма нова администрация, а преструктуриране на съществуващи звена.
Системата ще използва камери, софтуер и математически модели, а крайната цел е рисков профил на водача. Думата „профил“ е важна. Профилът не е глоба, а начин да се избере кого да се провери първи. Какви данни точно ще влизат в него, в публичния текст не е казано. Всичко извън това са предположения, а те не са добра основа за решение зад волана.
Защо скоростта е първият пример за рисково шофиране
Единственият конкретен пример, който министърът даде, е шофьор, който се движи с 200 km/h по магистрала. Скоростта е лесна за измерване и разбиране, затова е логично да е първата. На магистрала за леки автомобили максималната разрешена скорост в България е 140 km/h. Разликата от 60 km/h над ограничението е очевидна и при всяка камера, и при всеки патрул.
Рискът обаче не се определя само от скоростта. Колата, която се движи с 110 km/h в мъгла и по мокър асфалт, може да е по-опасна от друга, която минава с 130 km/h при ясно време и сух път. Текстът на предложението казва, че профилът ще се прави и с други фактори, свързани с поведението на водача на пътя, но не посочва кои са те. Затова не можем да кажем дали изпреварването, ползването на телефон или внезапните смени на лентата ще се броят.
Как работят камерите по пътищата сега
В България вече има стационарни и мобилни камери, които засичат превишена скорост, и се издават електронни фишове. На някои участъци се измерва средната скорост между две точки, а не само моментната. Това е важно за шофьорите, защото средната скорост хвърля по-сериозна сянка върху един дълъг път, отколкото една бърза минута.
Новата система ще се различава, защото обещава да съчетава данни. Фишът казва какво е станало на едно място и в един момент. Рисковият профил би показал, че даден водач се държи по определен начин през по-дълъг период. Това променя и тежестта на решението: вместо само санкция, поведението може да доведе до проверка на пътя. Дали така ще стане, ще зависи от законовия текст, който все още го няма.
Новите шофьори и ограничението за мощността на колата
В същото интервю се споменават нови водачи. Според OFFNews за тях се въвеждат ограничения за мощността на автомобилите през първите две години след получаване на шофьорска книжка, заедно с допълнително практическо обучение. Това не е камера, но попада в същия разговор за безопасността по пътищата.
Представете си човек, който е взел книжка през януари и мисли да купи по-мощна семейна кола, защото е по-удобна за дълги пътувания. Преди покупката трябва да провери точните граници, а не да разчита на общи мнения от форуми. В публикацията на OFFNews не се вижда конкретната стойност за киловати или конски сили, затова трябва да се сверите с МВР или с автошколата, която ви обучава. Колата, която не отговаря на правилата, може да създаде проблем при проверка, макар че самият автомобил да е напълно изправен.
Какво да направите като шофьор още сега
Системата още не работи, така че не трябва да променяте нищо в поведението си заради слухове. Но някои навици са полезни независимо от камерите:
- Сверете скоростомера с навигацията. Скоростомерът обикновено показва малко повече от истинската скорост, затова ориентирайте се по по-ниската стойност.
- На магистрала карайте до 140 km/h и не следвайте по-бързата кола, ако не можете да я догоните спокойно.
- Преди по-дълъг път проверете гражданската отговорност, техническия преглед и винетката, за да не ви спрат на пътя заради документ.
- На всеки два часа на дълъг маршрут спирайте за почивка, особено при нощно шофиране, когато вниманието пада най-бързо.
Ако следите сроковете за документите и прегледите, в CarDiary можете да зададете напомняне за гражданска отговорност и технически преглед, за да не разберете за изтекъл срок едва при проверка.
Какво може да се обърка: грешки и гранични случаи
Първата грешка е да се приеме, че система, която засича рисково поведение, ще е точна при всяка ситуация. Алгоритмите работят с модели, а модели могат да сгрешат. Един бърз обгон по празен участък при ясно време може да изглежда като опасност за софтуера, ако данните са непълни. Затова всеки сигнал трябва да се проверява от човек, а не само да се приема.
Втората грешка е свързана със собственика на колата. Ако автомобилът е регистриран на едно лице, а друг човек го шофира, сигналът може да попадне при грешния човек. Този проблем вече съществува при електронните фишове и при спорове за управлявал ли е колата собственикът. Ако подобна система се разшири, ще е важно да има ясна процедура за установяване кой е управлявал колата в конкретния момент.
Третата грешка е да се смята, че рисковият профил е присъда. Той не е такава. Засега не е описано как ще се обжалва, какви ще са последствията и кога системата ще заработи. Който получи сигнал или проверка, трябва да пази документите си и да знае, че има право да се защити.
Какво още не знаем и кога да очакваме отговори
Публичната информация е непълна, а това е най-важното за шофьорите. Нямаме срок за въвеждане и не знаем кои институции ще подават данни. Не е ясно какви данни ще се събират, колко дълго ще се пазят и кой ще има достъп до тях. Не се знае и дали ще има нови глоби или само нови правила за проверка.
Като проследите официалните публикации на МВР и на Министерството на транспорта, както и обявяването в Държавен вестник, ще разберете кога предложението става закон. До тогава е най-разумно да се доверите на проверените източници и да не слушате непотвърдени твърдения за „камери навсякъде“. Ако искате да видите как вече работят сигналите за скорост, сравнете електронните фишове с информацията за участъците със средна скорост.
Въпроси и отговори за камерите с изкуствен интелект
Работи ли вече система с изкуствен интелект по пътищата в България?
Не. Предложението е изказано в интервю, а за системата не е посочен срок. Сегашните камери работят по старите правила и издават електронни фишове.
Ще глобяват ли шофьора само за висока скорост?
Текстът не казва. Скоростта е първият пример, но рисковият профил се прави и с други фактори. Глобите не са описани, а без закон няма основание за конкретна сума.
Какво става, ако колата е регистрирана на друго лице?
Сигналът може да попадне при собственика, а не при човека зад волана. При спор трябва да се установи кой е управлявал автомобила в момента на нарушението. Пазете информация за това кой е карал колата.
Кога ще има повече информация?
Очаквайте публикация в Държавен вестник и отговори от МВР и Министерството на транспорта. Не се доверявайте на непотвърдени публикации, които обещават конкретни дати и суми.
Камери с изкуствен интелект за шофьори: какво предлага министърът